Или още един фалшификат

Случайно попаднах на бележка за Боян Райнов, син на Николай Райнов и брат на Богомил Райнов. Бащата Николай Райнов ме плени преди време с рисунките си на вълшебни гори, единят син, писателя Богомил Райнов ни е добре познат от времето на соца – не мога да имам мнение за автора на „Инспектора и нощта“, придържам се към мисълта, че по-добре да не ровим много за писателите от времето на соца, за да не се разочароваме от политическото им битие. И истинси се радвам, че не съм била в трудоспособна възраст през това време.
Но Боян Райнов ме заинтригува – свободен да избяга през 1945-1947. През 1951 г. жена му Стела Райнова и 4-годишната им дъщеря Диана-Мария се връщат в България, а през 1954 г. се опитват отново да заминат за Франция, но тоталитарната власт, наложена от БКП не позволява те да напуснат Народна република България. Диана-Мария вижда отново баща си едва през 1978 г., когато, вече 31-годишна и също скулптор, се включва в екскурзия във Франция, организирана от СБХ. Преди това не е била пускана и не е поддържала връзки с баща си заради тоталния контрол над роднините на „невъзвръщенците“.

Зачудих се дали и той е нов за нас талант като Асен Пейков, Борис Георгиев, Любомир Далчев. И при малък сърч в интернет попадам на статия за негови фалшификати:
портал Култура , статия 1 и статия 2

Много е неприятно, защото вече не знаеш дали една творба е принадлежала на автора или не. И тук става въпрос за официализиране от галерии с авторитет, от специалисти с име.

И за това си мисля, че е най-добре човек да си купува картини от съвременни автори, принтове, художествени снимки, албуми…

Изключително интерактивен, музеят се намира в сградата на Епископския дворец, където е бил и част от процеса срещу нея. Тази сграда съхранява атмосферата от различни епохи. Когато се разхождах из Римската крипта или наблюдателната кула ме изпълни вълнение, че и нашето време допринася за разбирането и преживяването на историята.
Влизам в първата зала и след около 1-2 минути светлините загасват, а по стените с антична архитектура заиграват образи от историята.

И около туриста се появява епохата на Жана – тя като дете, роднините, битките, разказвача.

• 

• 

• 

• 

• 

• 

Разглеждането прилича на игра в ескейп стая. След като свърши филмчето ти подсказват да се преместиш в следващия номер стая, оглеждаш се и влизаш в следващото пространство, което те пренася в друг етап от живота на Жана. Преминаваш през около 10 стаи, включително и запазената съдебна зала, където 25 години след изгарянето е бил процеса по помилването й. Изслушваш съдебните заседатели и се чудиш на решенията им. По някое време се озоваваш с поглед над покривите на Руан.

Когато свърши интерактивната част се връщаш към почти класическия музей, където в сбирка и с помощта на виртуални историци е показано как е възникнал мита за Жана Д’Арк. Наслаждаваш се на Salle des Etats, правиш снимки, взимаш сувенири и си тръгваш възхитен.

Линк кам музея – http://www.historial-jeannedarc.fr

Трябва да отбележа, че и в България има подобен музей в Габрово, на други места съм виждала холограми и добри възстановки. Искам и още, и още такива съвременни технологии в музея…

Като турист с фотоапарат, ми бяха много полезни няколко сайта за търсене по изображения. Често ги използвам, ако само съм снимала някоя картина, но не знам името или ако моята снимка не е под добър ъгъл или осветление. Последните дни, във връзка със скандала около изложбата в галерия Структура, си мисля че ще бъдат много полезни и за всеки кандидат-колекционер.

Първата търсачка е https://yandex.com/images/
Втората е на гугъл – https://www.google.com/imghp?hl=en
Третата е – https://www.tineye.com/
И трите търсачки показват, че картината, представена като на Сирак Скитник, прилича на корицата на Малика Фавре за британското издателство Penguin.

Понякога по картината има повече елементи и основата може да остане скрита. Такъв е случая с рисунката на Мирчо Качулев и картината на Кристоф Луи Кибе – Киб (Quibe). Но когато се изчистят околните фон облачета, търсачките разпознават оригинала.

Хубавото за мен е, че се запознах виртуално с Малика Фавре. Много хубави творби – някои са със загадъчен повей от Матис, а други ми се виждат като красив поп арт. Може да организат нейна изложба в София. До тогава да се насладим през монитора – https://www.malikafavre.com/ .

• 

• 

На 01.04.2019 гледах лайф стрийминг концерта на Джошуа Бел и Софийската филфармония.

Добро качество, чудесно преживяван

Пътуването започва!

Good company in a journey makes the way seem shorter. — Izaak Walton