Малко странно за колекционерството

Или още един фалшификат

Случайно попаднах на бележка за Боян Райнов, син на Николай Райнов и брат на Богомил Райнов. Бащата Николай Райнов ме плени преди време с рисунките си на вълшебни гори, единят син, писателя Богомил Райнов ни е добре познат от времето на соца – не мога да имам мнение за автора на „Инспектора и нощта“, придържам се към мисълта, че по-добре да не ровим много за писателите от времето на соца, за да не се разочароваме от политическото им битие. И истинси се радвам, че не съм била в трудоспособна възраст през това време.
Но Боян Райнов ме заинтригува – свободен да избяга през 1945-1947. През 1951 г. жена му Стела Райнова и 4-годишната им дъщеря Диана-Мария се връщат в България, а през 1954 г. се опитват отново да заминат за Франция, но тоталитарната власт, наложена от БКП не позволява те да напуснат Народна република България. Диана-Мария вижда отново баща си едва през 1978 г., когато, вече 31-годишна и също скулптор, се включва в екскурзия във Франция, организирана от СБХ. Преди това не е била пускана и не е поддържала връзки с баща си заради тоталния контрол над роднините на „невъзвръщенците“.

Зачудих се дали и той е нов за нас талант като Асен Пейков, Борис Георгиев, Любомир Далчев. И при малък сърч в интернет попадам на статия за негови фалшификати:
портал Култура , статия 1 и статия 2

Много е неприятно, защото вече не знаеш дали една творба е принадлежала на автора или не. И тук става въпрос за официализиране от галерии с авторитет, от специалисти с име.

И за това си мисля, че е най-добре човек да си купува картини от съвременни автори, принтове, художествени снимки, албуми…

Александър Арно от Тифани се присъединява към общността на NFT Cryptopunks

NFT е добре да се поглежда по-задълбочено. За сега изглежда леко забавно, но има своето приложение в креативната индустрия и дигиталния арт.

Ето линк към статията във Vogue business.

За какво използва покупката си

29-годишният Александър Арно, който оглавява продуктите и комуникациите в Tiffany & Co., вече има свой собствен Cryptopunks PFP (профилна снимка), пикселно лице с плетена шапка, обеца и 3D очила в своя Twitter и снимки на профили в Instagram. Бот, проследяващ покупките на Ethereum, каза, че NFT, наречен Punk 3167, е закупен за Eth 160 (около $416 400). LVMH потвърди, че промяната на профилната снимка на Александър Арно е легитимна.

Cryptopunks са едни от ранните примерите за NFT токен на Етериум.

Музей Жана Д’Арк, Руан

Един забавен и технологичен музей

Изключително интерактивен, музеят се намира в сградата на Епископския дворец, където е бил и част от процеса срещу нея. Тази сграда съхранява атмосферата от различни епохи. Когато се разхождах из Римската крипта или наблюдателната кула ме изпълни вълнение, че и нашето време допринася за разбирането и преживяването на историята.
Влизам в първата зала и след около 1-2 минути светлините загасват, а по стените с антична архитектура заиграват образи от историята.

И около туриста се появява епохата на Жана – тя като дете, роднините, битките, разказвача.

Разглеждането прилича на игра в ескейп стая. След като свърши филмчето ти подсказват да се преместиш в следващия номер стая, оглеждаш се и влизаш в следващото пространство, което те пренася в друг етап от живота на Жана. Преминаваш през около 10 стаи, включително и запазената съдебна зала, където 25 години след изгарянето е бил процеса по помилването й. Изслушваш съдебните заседатели и се чудиш на решенията им. По някое време се озоваваш с поглед над покривите на Руан.

Когато свърши интерактивната част се връщаш към почти класическия музей, където в сбирка и с помощта на виртуални историци е показано как е възникнал мита за Жана Д’Арк. Наслаждаваш се на Salle des Etats, правиш снимки, взимаш сувенири и си тръгваш възхитен.

Линк кам музея – http://www.historial-jeannedarc.fr

Трябва да отбележа, че и в България има подобен музей в Габрово, на други места съм виждала холограми и добри възстановки. Искам и още, и още такива съвременни технологии в музея…

За търсенето по изображение

Като турист с фотоапарат, ми бяха много полезни няколко сайта за търсене по изображения. Често ги използвам, ако само съм снимала някоя картина, но не знам името или ако моята снимка не е под добър ъгъл или осветление. Последните дни, във връзка със скандала около изложбата в галерия Структура, си мисля че ще бъдат много полезни и за всеки кандидат-колекционер.

Първата търсачка е https://yandex.com/images/
Втората е на гугъл – https://www.google.com/imghp?hl=en
Третата е – https://www.tineye.com/
И трите търсачки показват, че картината, представена като на Сирак Скитник, прилича на корицата на Малика Фавре за британското издателство Penguin.

Понякога по картината има повече елементи и основата може да остане скрита. Такъв е случая с рисунката на Мирчо Качулев и картината на Кристоф Луи Кибе – Киб (Quibe). Но когато се изчистят околните фон облачета, търсачките разпознават оригинала.

Хубавото за мен е, че се запознах виртуално с Малика Фавре. Много хубави творби – някои са със загадъчен повей от Матис, а други ми се виждат като красив поп арт. Може да организат нейна изложба в София. До тогава да се насладим през монитора – https://www.malikafavre.com/ .

Закъснява ли цифровата революция в изобразителното изкуство?

Заглавието е превод от интервю в сайта на британския седмичник Observer. И някак се изкушавам да отговоря – според мен „да“. Преди няколко дни си мислех защо няма това и онова, и попаднах на Meural – изключително интересна цифрова рамка от ново поколение. Прочетох интервюто със създателите на този старт-ъп, в последствие закупен от Netgear, на сайта на британския седмичник. Първата част от интервюто е по-долу, както и линк към цялото интервю:

Защо все още няма джаджа за изобразително изкуство, когато има iPod за музика от почти 20 години и Kindle за книги от почти 10? Дали Apple и Amazon (и останалите компании от Силиконовата долина) си затварят очите  за цифровизация на изобразителното изкуство? Или просто няма търсене на такова нещо?
Е, един startup от Ню Йорк ни показва възможен път. Компанията Meural, основана през 2014 г. от двама приятели и състуденти – Влад Вукичевич и Джери Ху, представя голяма цифрова рамка между 20 и 30 инча , която показва репродукции на широк асортимент от произведения на изкуството – от ренесансови шедьоври до снимки от National Geographic.

Тези рамки не са евтини – започват от $ 595 и цените нарастват за персонализирани размери. Рамките осигуряват зашеметяващо качество на дисплея, несравнимо с малките цифрови фоторамки от началото на века. Meural  поддържа и обширната художествена библиотека  с над 30 000 произведения на изкуството. Достъп до нея може да се осъществи срещу месечен абонамент от 6 долара или годишен за 49.95.


Цялото интерю вижте в линка –
https://observer.com/2019/03/meural-vlad-vukicevic-jerry-hu-interview-smart-art-frame-digital-revolution/

Един имиджов клип за представяне на рамката

Продуктово тест-ревю

Athens Digital Arts Festival (ADAF)

Тази година в Атина ще се проведе за 15 път Фестивалът за дигитални изкуства ADAF – http://www.adaf.gr/ .

Атинският фестивал на цифровите изкуства (ADAF), гръцкият представител на международната дигитална арт сцена, продължава да поддържа високи стандарти и играе водеща роля в тази област през последните 15 години. Предоставяйки разнообразна програма за всички видове публика, фестивалът се превърна в еталон за дигитална култура и иновации.

Тази година ADAF се връща по-обновен от всякога, тъй като подготвя юбилейно събитие за 15-тия си рожден ден със заглавието „Светът е холограма“.

От танцуващите роботи до биометричните слушалки, тазгодишният ADAF обещава да е едно събитие, което ще ни пренесе в магическия свят на бъдещето. Фестивалът ще се проведе от 9-12 май тази година в Атина. Организаторите обещават да видим ода на дигиталната култура, която ще приближи публиката до най-модерните и забележителни творения от света на изкуствата и технологиите.

Виртуална реалност в изкуството

Днес попаднах на интересна статия във Forbes със заглавие „Augmented Reality ще преоткрие начина, по който възприемаме изкуството“.

Най-иновативния сайт, споменат в статията е https://artivive.com/ . Той предоставя възможност на творци да добавят допълнително преживяване към своите произведения, а потребителите да свалят арр и да разглеждат. Има възможност и музейте да заменят леко остарелите аудиогайдове с по-атрактивни технологии. Artivive спечели наградата на Pioneers конференцията във Виена през 2018 година в категория най-добър австрийски стартъп.

Егон Шиле 2018, музей Белведере
Моне и Пикасо 2017, музей Албелтина

Други интересни сайтове, споменати в статията са:
https://www.artfinder.com/ – анонсиран като online социална мрежа на творци и любителите

https://www.artsy.net/ – един от големите хъбове от галерии за продажба онлайн

И още няколко сайта, на който попаднах. Нямат много общо с виртуалната реалност, но са интересни хъбове.
https://www.saatchiart.com/
https://www.singulart.com/