Или още един фалшификат
Случайно попаднах на бележка за Боян Райнов, син на Николай Райнов и брат на Богомил Райнов. Бащата Николай Райнов ме плени преди време с рисунките си на вълшебни гори, единят син, писателя Богомил Райнов ни е добре познат от времето на соца – не мога да имам мнение за автора на „Инспектора и нощта“, придържам се към мисълта, че по-добре да не ровим много за писателите от времето на соца, за да не се разочароваме от политическото им битие. И истинси се радвам, че не съм била в трудоспособна възраст през това време.
Но Боян Райнов ме заинтригува – свободен да избяга през 1945-1947. През 1951 г. жена му Стела Райнова и 4-годишната им дъщеря Диана-Мария се връщат в България, а през 1954 г. се опитват отново да заминат за Франция, но тоталитарната власт, наложена от БКП не позволява те да напуснат Народна република България. Диана-Мария вижда отново баща си едва през 1978 г., когато, вече 31-годишна и също скулптор, се включва в екскурзия във Франция, организирана от СБХ. Преди това не е била пускана и не е поддържала връзки с баща си заради тоталния контрол над роднините на „невъзвръщенците“.
Зачудих се дали и той е нов за нас талант като Асен Пейков, Борис Георгиев, Любомир Далчев. И при малък сърч в интернет попадам на статия за негови фалшификати:
портал Култура , статия 1 и статия 2
Много е неприятно, защото вече не знаеш дали една творба е принадлежала на автора или не. И тук става въпрос за официализиране от галерии с авторитет, от специалисти с име.
И за това си мисля, че е най-добре човек да си купува картини от съвременни автори, принтове, художествени снимки, албуми…
Stylus 